През 1922-ра година е приет студент по медицина в Медицинския факултет в София. Заради нелегалната си комунистическа дейност бива многократно арестуван, което налага неговото изключване. Продължава медицинското си образование в Грац, Австрия и отново е изключен поради политическите си убеждения и действия. През 1929-та година успешно записва медицина в Медицинския факултет в Белград, който завършва през 1932-та година. През 1934-та година започва работа като стажант-лекар в нишката държавна болница, където участва в организирането на бягството на черногорския комунист Ковачевич. Една година престоява в Нишкия арест, заради организираното бягство под ежедневни побои и мъчения, но бива освободен поради липса на доказателства. Тъй като още през 1925-та година е регистиран в полицията като “опасен комунист” на него му се отнема правото да работи държавна работа. Поради тази причина и въпреки ежедневните трудности д-р Гоцев развива успешна частна практика.

През 1935-та година е освободен от нишкия затвор и започва работа като частен лекар в с. Долни Ковил. В същото село, в една от стаичките на местното училище организира различни беседи на тема „Как да се предпазим от туберкулозата“, „Хигиенни действия, за да избегнем туберкулозата“. След едногодишен престой, нивото на болни от туберкулоза рязко намалява, а д-р Гоцев през 1937-ма година се завръща в Цариброд при болната си майка, където започва частна практика. Става известен, че е притежател на първия рентген „Philips“ за Цариброд и околията, дори в Пирот по това време няма. Приема и преглежда пациенти в един от дюкяните на баща си Гоце Мадов. Тук той бива избран от социално-осигурените работници да бъде техен лекар за града и околията. Сред царибродските жители става изключително популярен, тъй като лекува безплатно бедните и непрестанно обикаля своите болни, за да следи тяхното оздравяване. В кря на 30-те години вече е построил собствения си дом, където на първия етаж е неговата частна практика – лекарски кабинет, рентген**, гинекологичен кабинет, болнична стая. По време на II-та световна война, когато Западните покрайнини отново са под българска юрисдикция, д-р Гоцев е назначен за лекар в царибродската държавна болница*. Това му дава възможност тайно да подпомага с медикаменти и други лекарски консумативи дейността на царибродския партизански отряд „Момчил войвода“, но също така снабдява и сръбски войници с цивилни дрехи, за да се завърнат живи и здрави при семействата си. Приема в дома си и лекува безплатно бежанци от София, по време на англо-американските бомбардировки над българската столица. След 1944-та година е назначен за управител на същата болница. През 1948-ма година след Резолюцията на Коминтерна и неговото тайно преминаване в България работи като главен лекар във II-ра поликлиника. По-същото време завършва и Вечерен университет, за да приравни образованието си към изискванията на закона за българското образование, който завършва с отличие. Работи и като Зам. Управител на III-та градска болница. През 1959-та година се пенсионира.***

В-к “Български запад” от 18.04.1942, брой 4, стр. 3 известява, че на 7-ми същия месец по иницатива на кмета на гр. Цариброд се възстановява Дружество “Червен Кръст” в гр. Цариброд, заедно с участието на д-р Гоцев.

* ф. 372, оп. 1, а.е. 1956, „Връзка на книжата на държавната болница в гр. Цариброд 1941-1944“, ЦДА, София

** ф. 372, оп. 1, а.е. 1182, „Списък на лекарите в новоосвободените земи през 1941 година“, ЦДА, София

*** Лични спомени на д-р Гоцев, печат