След завършването на средното си образование е приет в Софийския университет, специалност „Право“, но веднага е мобилизиран като войник към Военновъздушните сили в гр. София. Демобилизиран през м. ноември 1918-та година, продължава своето следване по право, но поради липса на средства се завръща в Цариброд.

В периода 1920-1922 година е учител по изкуства и музика в Царибродската смесена непълна гимназия*.

На 31-ви март 1922-ра год., Министър-председател и министър на външните работи и вероизповедания Ал. Стамболийски подписва Заповед № 74, с която считано от 1-ви април същата година, уволнява по бюджетни причини всички български служители в царибродската гимназия – учители, писар и прислужници, в това число и братята Младен и Константин Гоцеви**.

След това е приет медицина в София, но е изключен заради активната си политическа дейност.

В началото на 1925-та година, Константин Гоцев заедно с Никола Грънчаров, Кирил Трайков, Борис Ингилизов, Мария Христова, Александър – Санда Тодоров Таратанци, Жорж Гайдаров, Кристофер Тенев и Георги Тодоров основават първия оркестър в Цариброд с виолина, тамбура и контрабас***. Същата година е принудително изселен в Чирпан, заради активната си комунистическа дейност, а през м. август след тежко боледуване от туберкулоза умира най-големия му брат Христо. Въпреки молбите му, полицейския началник в Чирпан отказва да го допусне до погребението****. В Чирпан се запознава с Анна, за която се жени през 1927-ма година и се завръща в Цариброд, въпреки полицейската забрана.

През учебната 1928/1929-та година е приет като студент по медицина в Университета в Белград, който и го завършва успешно през 1932-ра година, въпреки многобройните му арести и активното му участие в кървава студентската стачка в Белград и неговото изхвърляне от студентския дом.

През април 1930-та година се ражда единственото му дете – Татяна Гоцева.

През 1932/1933-та година работи като стажант-лекар в болницата в Ниш, а по-късно по инициатива на жителите на Цариброд и околия става техен лекар. Той е и притежател на първия в града рентген, марка „Филипс“. В този период, туберкулозата върлува и д-р Гоцев обикаля околията и лекува бедните и болните с безплатни лекарства, прегледи и съвети за хигиена.

* ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 409, л.72, Оригинал, Ръкопис

** ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 409, Оригинал, печат

*** стр. 111, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Димитровград, Сърбия, година на издаване – неизвестна

****Полицейско досие на Константин Гоцев