Информация за живота на Христо Гоцев черпим от личната автобиография на по-малкия му брат д-р Константин Гоцев, който е с 15 години по-млад. От нея научаваме, че Христо завършва Самоковската гимназия и започва да преподава в с. Смолча, Царибродска околия. През 1905-та година в Цариброд участва в създаването на учителска организация заедно с по-малкия си брат Младен Гоцев, Найден Киров, Васил Сливков и други учители. Само три години по-късно дружеството полага основите на БРСДП /т.с./ за Цариброд и околията, в дома на Гоце Мадов*.

В местната преса името на Христо Гоцев се появява за първи път в първия брой на в-к “Нишава” от 6-ти септември 1909-та година. В него на първа страница е поместена реклама относно излязлата от печат книга “Стихове и проза”. В следващите броеве на вестника, в рубриката “Подлистник” са поместени и разказите с продължение – “Една зимна нощ”, “Вдовица” и посветения на госпожица C.Z. “Край река Сава”, написан в Загреб, през м. октомври 1909**.

Прекратява дейността си като учител в царибродска околия и постъпва като чиновник на гара Варна. Поради комунистическите си възгледи често бива преместван – Семово, Змейово и Русе. През І-вата световна война работи и на гарите Ниш и Бела Паланка. През 1919-та година, той е един от организаторите на голямата железничарска стачка в София, където работи в гара Надежда. Поради участие в стачката бива уволнен, след което се завръща в Цариброд и започва работа във фирма “Сретен Кръстич”.

* Лична автобиография на д-р Гоцев, ръкопис, оригинал

** в-к „Нишава“, 1909-1910, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“