Христо Гоцев/Гоцин създава семейство със Стойка Ив. Ненова от Ямбол, но къде и кога се женят няма данни. От негово писмо-снимка и баща му Гоце Мадов до Стойка, научаваме, че в края на 1917-та година тя работи като учителка в в ІІ-ро отделение в Ямбол и става ясно, че тя вече добре се познава с неговото семейство.

На 1-ви май, 1922-ра година е роден Георги – единственият син на Христо и Стойка*. По това време те живеят в София и получават право да построят жилище върху общинска земя по силата на приетия през м. ноември 1920-та година, закона за обезпечаване на бежанците и техния поминък. От полицейското досие на д-р Константин Гоцев научаваме, че Христо Гоцев заболява от туберкулоза, в следствие от прекаран почти едногодишен арест в пиротския затвор, заради комунистическите си убеждения. Христо умира през август 1925-та година, едва на 45 години. Една година след смърта му е записан като бежанец от гр. Цариброд по силата на удостоверение № 1262 от 1926-та година, на Софийска околийска комисия. Предполагам, че тези действия са продиктувани от необходимостта за уреждане на наследствени и имуществени въпроси. Три години след смъртта на съпруга си, Стойка затваря очи завинаги на 32-годишна възраст в гр. София също от туберкулоза. За съжаление, не ми е известно мястото, където е погребана. Малкият Георги остава пълен сирак и бива отглеждан от своя настойник Димитър Ранчев Станчев, шивач от гр. София. По-късно заминава за гр. Цариброд, където грижите за него поемат баба Цика и дядо Гоце.

* Смъртни актове на Христо и Стойка