Както вече споменах в периода 1920-1922 е учител в Царибродската смесена непълна гимназия заедно с по-малкия си брат Константин Гоцев, където преподава по алгебра и геометрия в I-ви гим. клас, история и география в III-ти клас и аритметика в II-ри прогим. клас*.

На 20-ти Юли 1921-ва год., Младен Гоцев заедно със своя брат Константин и Ив. Гьошев**, директор на Царибродската гимназия са задържани в Цариброд и откарани в ареста в Пирот, където според чл. 141 от тогавашния сръбски наказателен закон са обвинени в издаването на фалшиви свидетелства за завършен клас на учениците за учебната 1920/21, поради факта че са на български език. Води се активна кореспонденция между Царската легия в Белград и Министерството на външните работи и вероизповеданията на Княжество България. Окръжния съд в Пирот, на 15-ти септември същата година ги признава за невинни и ги освобождава. В началото на м. ноември, директора на царибродската гимназия, моли българското външно министерство да възстанови на учителите, заплатените от тях съдебни и адвокатски разходи, по делото. Министерството удовлетворява молбата.***

Ето и какво пише в един от документите:

31-ви август 1921г.

ТАМ

До Царска Легия Белград

По достоверни източници, научени от Цариброд, Министерството узна, че на 22 того, местната власт е арестувала директора на нашата гимназия Гьошев и учителя Младен Гоцев и Господин Гоцев****. Предлог защо издавали свидетелства за учебната година на учениците. Щели да бъдат уж съдени по член 141 от наказателния закон за издаване на фалшиви документи. Като съобщава горното има чест да помоли Царската легия в Белград да направи необходимото за освобождаването на поменатите учители.

Следват подписи на Главен Секретар и на Началник.

* стр. 222, „Българите от Западните покрайнини 1878-1975“, „Архивите говорят“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005-та год.

** След предаването на Западните покрайнини на Сърбия по силата на Ньойския договор, Иван Гьошев в края на 20-те години началото на 30-те се преселва да живее в Трън, напуска учителството и се превръща в най-силния лидер на ВЗРО „Въртоп“.

*** ф. 166, оп. 1, ЦДА, София

**** Господин Гоцев е дядо ми Константин. В документите, които намирам, често бъркат името му с Костадин или изобщо не го изписват, както е в конкретния случай. Явно името „Константин“ е било доста трудно за произнасяне и екзотично по звучене.