12-13 годишен, Константин Гоцев става пряк свидетел на полагането на основите на БСДП /т.с/ от по-големите му братя Христо и Младен Гоцеви, заедно с Найден Киров, Ангел Гогов, Стефан Димитров, Иван Полигоров и други за Цариброд и околните села. В повечето случаи домът на семейство Гоцеви се превръща в мястото за сбирки, конференции, доклади, разисквания и спорове относно развитието на БСДП /т.с./.
Активно участва в създаването на синдикални организации в царибродско и през 1918-та година е приет за член на БРСДП /т.с./. През 1919-та година е приет за член на БКП и заедно с Власаки Алексов, Асен Преметаров, Стефан Николов, Стефан Христов, Борис Симов, Матей Антов и др. участва в създаването на хор, театрална трупа в Цариброд и провеждането на екскурзии. Често бива назначаван като оратор в Цариброд и околните села. През 1919-та година брат му Младен Гоцев заедно с Асен Преметаров са първите делегати на I-вия конгрес на БКП.
По време на железничарската стачка в Цариброд, заедно с брат си Христо взема активно участие като куриер – събиране на помощи, разнасяне на позиви и друг пропаганден материал и укриване на стачници.
След предаването на Цариброд по силата на Ньойския договор и влизането му в сила от 6-ти ноември 1920-та година, Константин Гоцев заедно с брат си Младен и Стефан Димитров, Стефан Христов, Зоро Панов, Стефан Николов-Гърка получават нареждане от БКП да останат по места и да организират създаването на канал между БКП и ЮКП, с цел пренасяне на материали и превеждането на нелегални комунисти. През 1922-ра година укрива в дома си известния югославски комунист Моша Пияде.
През 1923-га тодина записва да следва медицина в София, като взима активно участие в студенските стачки. След атентата в църквата “Св. Крал” в София, днес „Св. Неделя“, през 1925-та година, е арестуван в подозрение за участие в атентата, но поради липса на доказателства е обвинен в нелегално превеждане на емигранти през граница и участие във ВЪРТОП. Въпреки липса на доказателства и по това обвинение е задържан в Дирекцията на полицията 9 месеца, където изтърпява всекидневни побоища и се разболява от туберкулоза. В следствие на ареста е изключен от Медицинския Факултет и бива интерниран в Чирпан. Тук той е бил длъжен три пъти на ден да се разписва в полицейския участък. Докато е под всекидневен полицейски надзор, среща своята бъдеща съпруга Анна от богатия чирпански род Стоенчови /най-малката от 5 дъщери/, за която се омъжва през 1927-ма година. Една вечер научава, че се подготвя неговото убийство от наемния убиец Георги Немски, това налага неговото незабавно бягство от Чирпан, заедно със съпругата си.
След завръщането си, в продължение на почти две години развива активната политическа дейност, за чиято цел заедно с брат си Йордан отварят кръчма в малкото градче, заедно със старите си другари Стоян Белев, Власаки Алексов, Стефан Николов и Стефан Христов.
През 1932-та година записва медицина в Белград и активно участва в провеждането на една от най-кървавите студентски стачки. Бива изхвърлен от студентски дом, но запазва правото да следва.
През 1942-ра година е избран за член на Околийския Комитет на БКП в гр. Пирот, Сърбия*. Въпреки, че д-р Гоцев се самоопределя като югославски гражданин с българска народност, той се обявява против българската монархо-фашистка окупацията на Цариброд и активно участва в създаването и дейността на нелегалната партизанска дейност на отряд “Момчил Войвода” като го снабдява с медикаменти и санитарни материали. От ръководството на отряда е определен за районен организатор за територията на гр. Цариброд. Също така осигурява цивилни дрехи и храна за сръбски войници, за да могат те да се приберат по родните си места.
На 9-ти септември 1944-та година взема дейно участие в освобождаването на Цариброд от фашистка окупация**.
* стр. 253, „Пътеводител на Мемоарните Документи за БКП, съхранявани в ЦДА“, София, 2003
** Лични документи на д-р Гоцев