В своите спомени, д-р Гоцев разказва за Моша Пияде и организацията по неговото нелегално превеждане от Сърбия в България, по случай провеждането на среща между ЮКП и БКП, през м. април 1922-ра година:
“… Към средата или края на 1922-ра година, добре не се сещам, членовете на ЦК на нелегалната ЮКП Моша Пияде, Душан Цекич и Живота Милойкович, които трябваше да заминат като делегати за 2-рия конгрес на БКП бяха укривани: Моша Пияде от Константин Гоцев, Живота Милойкович от Стефан Димитров Кръстев, а Душан Цекич като търговец с паспорт замина с влака, останалите другари бяха отведени от Стефан Христов от с. Градинье и предадени на нашия ятак Симо Милошев, които бяха поети от Петър Георгиев “Змея” от гара “Драгоман” и съпроводени до София. След свършването на Конгреса, същите другари бяха върнати по същия път…”
В книгата си* Стефан Христов–Гърка, виден царибродчанин, разказва за организацията по превеждането на Моша Пияде** в България и участието на Константин Гоцев, през април 1922-ра година, по случай провеждането на среща между ЮКП и БКП. Ето и какво пише:
„ … В началото 1922-ра година заминах за Белград. В редакцията на в-к „Независтни радник“ заварих другарите Барайчевич и Моша Пияде. Казаха ми тогава, че е предстоящо прехвърлянето на Моша Пияде в България… Моша Пияде тръгва от Белград вечерта на първата събота на втората половина на април. В чакалнята на царибродската гара го очаквах аз. Неговият багаж бе само ръчна чанта. Легендата за пред любопитните бе: той е лекар от Пирот. Повикан е да прегледа болната сестра на Константин Гоцев – Дука***. От гарата вървяхме заедно, за да му покажа дома на Гоцеви. Пристигнахме до млекарницата на дядо Гоце, бащата на Константин Гоцев. Уговорено бе там да ни чака Коце Гоцев****. Дядо Гоце не беше посветен в работата. В млекарницата заварихме двама-трима посетители, които закусваха. Обръщайки се към Коце, казах: Доведох доктора, който чакахте да види Дука. Бях на гарата и господина ме помоли да му покажа къде живеете… Моите думи чуха и намиращите се в млекарницата хора. Константин Гоцев пое “доктора” и го изведе през вътрешната врата на млекарницата, за да го заведе в стаята, където лежи болната му сестра…. След обеда, в часовете, когато започваха разходките по пътя за село Градинье, отидох у Гоцеви и изведох Пияде…“
Същата история е разказана и от Христо Андонов, на страниците на „Царибродски родослов“:
„… През м. юли, 1922-ра година, за IV-тия конгрес на БКП, Константин Гоцев участва в нелегалния канал за укриването и превеждането на Моша Пияде, Душан Цекич и Живота Милойкович /видни югославски комунисти/.
За да бъде разпознат, Моша Пияде при пристигането си на царибродската гара, трябвало силно да попита: „- Моля Ви, Господине, бихте ли били така любезни да ме упътите къде живее Дука Гоцева, знам че е в центъра на града, но не съвсем точно“. Стефан Христов е бил определен за посрещач и го отвежда до дюкяните на дядо Гоце Мадов, където го очаква Константин Гоцев…”******
* стр. 51-52, “Пътища извървени”, Стефан Христов, ПАРТИЗДАТ, гр. София, 1979 г.
** Моша Пияде – активен член на югославското партизанско движение, бележит югославски комунист, съратник на Йосиф Броз Тито, създател на ТАНЮГ.
***Дука – единствената и най-малката сестра, по това време 22-годишна
**** Коце, галено от Константин
***** стр. 260, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Пирот, Сърбия, година на издаване – неизвестна