Роден е в Цариброд през 1889-та година, в семейството на Гоце и Цветанка Мадови. Също като по-големия си брат Христо учи в елитната Самоковската гимназия. След дипломирането си се завръща и започва работа като учител в с. Скръвеница. През 1905-та година в Цариброд участва в създаването на учителска организация заедно с по-големия си брат Христо Гоцев, Найден Киров, Васил Сливков и други. Само три години по-късно дружеството полага основите на БРСДП /т.с./ за Цариброд и околията. По времето на Първата световна война е част от 25-ти пехотен Драгомански полк и се сражава в Битолското настъпление. След войната активно участва във възстановяването на партийните организации и през 1919-та година е избран за делегат на І-вия конгрес на БКП от царибродска околия*.

През 1920-та година е назначен за учител в царибродската смесена непълна гимназия**. Само две години по-късно  със Заповед № 74 от 31.03.1922 на Министър-председателя и Министър на външните работи и вероизповеданията Ал. Стамболийски, поради бюджетни съкращения е съкратен от длъжността “учител”, заедно с брат си Константин Гоцев и останалите български учители***.

През 1925-та година започва работа като митнически чиновник в Нови Сад и само три години по-късно е уволнен заради левите си политически идеи. Скоро след това е назначен в Белград, а после и в Скопие отново като митнически служител. През 1942-ра година се завръща от Скопие в Цариброд и започва работа на българската митница. Активно подпомага в създаването на Пиротския и Царибродския партизански отряди.

След антифашиската победа в Цариброд през 1944-та година става член на БКП и работи като представител на българската митница на гарите “Драгоман” и “Цариброд”.

* из спомените на д-р Константи Гоцев, ръкопис, оригинал

** ф. 166, оп. 1, а.е. 409, ЦДА, София

*** ф. 166, оп. 1, ЦДА, София