Безгрижно ти шумиш,
Планинска речице мила
И не искаш да знаеш
Тъгата, която в мен се е скрила.
*
Шуми си, шуми
По камъните свои.
Не нужна е на теб
Чуждата тъга.
Ти песен пееш
На волна свобода.
*
Пей си ти, пей
Речице пенлива,
Песента ти е
Що благат
Във вси сърца влива
*
Затуй не искам да скверня,
Речице, песента ти чаровна
С тази на мойта тъга!!…

*  *  *

Скритом, тайнствено нощта
С мрачна броня обхваща света.
По улиците всичко запустяло
И в сладък сън се унесло.
Сал аз в потайната нощ
Без отдих скитам се ощ.
*
– …Ах, за теб, за теб, дево моя,
От нищо, нищо не се боя,
Макар гръм и буря,
Хали, ветрове ураганни –
Вредом, вред да са настали.
*
О, от нищо, нищо неще се боя,
Но в теб сал,
В теб, о, дево моя,
В теб вечно бих искал
Гръдта си в гръдта ти да слея!!

*  *  *

Цвете мое мило,
Цвете нежно, бяло,
Теб роса не хлади,
Ни ветрец те брули.
Листа ти повехнали…
*
О, аз те моля,
Кажи
Защо си унило,
Мое цвете мило.
Дали червей дребен
Сърце ти ранява,
Тъга – младостта ти
Раничко сломява?
Кажи!
Недей кри!
Не лъжи!…
*
Мълчиш?
Но защо,
Кажи цвете!
*
О, нали затуй тъжиш
Любов моя, ще ти кажа.
– „Не червей дребен
Сърце ми ранява,
А тъга, зла тъга,
Рано ме сломява.
Тъга, що ти ми дари…
*
За мен всичко бе ти!
А ти?
Ти ме отхвърли!…
*
И роса, и поле,
Море и небе,
Младост и живот,
Живот и младост…
Всичко, всичко бе за мен.
Но сал…
Сал с мен пак бъди! бъди!”