Семейство

От семейните архивни снимки става ясно, че Йордан Гоцев още през 1925-та година вече е женен. През 1931-ва година му се ражда единственото дете – Христо, кръстено на вече починалия му брат Христо Гоцев – Джордже. Няма документи кога точно се развежда със съпругата си също. През 1948-ма година, след кратко боледуване и едва на 49-годишна възраст, умира в Цариброд.

17-годишния му син заедно с майка си се мести да живее за постоянно в София. Христо Гоцев завършва Художествената академия в София. Дълги години е културно аташе на България в Австрия. Има единствен син Тео, който също като дядо си, внезапно почина на 49-годишна възраст.

Йордан Гоцев има 2 правнука, Александър и Филип и една правнучка – Теа. Те споделят живота си между България и Австрия.

Политическа дейност

Йордан Гоцев също като своите по-големи братя активно участва в политическия живот и поддържането на нелегалния канал между БКП и ЮКП. През 1923-та година, по нареждане на Партията, отваря кафене за политемигранти в Цариброд*.

През м. април, 1925-та година е изпратен във Виена със секретни документи – облигации на стойност 2 милиона лева, до д-р Георги Димитров**.

През 1943-1944 година активно подпомага с финансови средства царибродския партизански отряд „Момчил Войвода“. През юли`44 става член на ОФ организацията в гр. Цариброд, а през есента на 1944-та година участва активно в превземането на властта в от фашиските окупатори. Само две години по-късно е обявен за противник на титовата власт и изгонен от партията.

* Автобиография на д-р Константин Гоцев, 1949-та година, оригинал, ръкопис

**стр. 103, „Пътища извървени“, Стефан Христов, Партиздат, гр. София, 1979