Дево!

Кога в нощния тъмен мрак
Попадна сред бурно море,
Любовта ти ще бъде
Моят светлозрачен маяк.
Тя лъчата си светлоярка,
През мрачни морски тъмнини
Надалече ще да пръска
В буйностихийните вълни.
Та пътя ми да бъде ясен
В морския лазур прекрасен.
О, колко си чаровна ти,
Дево моя, дево моя!!…

*  *  *

Нощ бурна увива
Гори, полета.
Месец блед се скрива
Горе в небесата.
А ти, о, мой ангел,
Прекрасни мой ангел,
С любовта облян,
Се увиваш в мен.
В моите нежни устица,
като гълъб в гълъбица.

*  *  *

Упоителен дъх лъха
Из свежата ти гръд,
О, богиньо мила моя,
Богиньо на любовта.
Дъх на майска утринна роса,
Що животът дарява
На полските цветя.
…И аз съм като полско цвете,
Цвете, което без дъхът ти
Ще загине, повехне
Преди живота му да блесне!!…

*  *  *

Не твоите черни очи,
Вити вежди;
Не твоите алени устни,
бисерни зъби;
Не твоите румени бузи,
Талия ти омайна,
О, дево моя чаровна,
Сърце, душа ми плениха.
А нещо по-достойно
В теб те откриха:
„Чиста, непорочна душа,
Скрита в нежна ти гръд!…”
Ето, ето кое ги плени…
Тя е, тя е,
Която в теб всичко краси!…

*  *  *

О лунна нощ настъпва
И свежест полъхва
От зефира мил, лек.
А в тая нощ ухана
Аз скитам се без път.
*
Там далеч съзирам аз
Звезда ясно да трепти,
И към нея в този час
Взе сърце ми да тупти.
*
О това не бе звезда
Небесна, треперяща,
А любовта ми неспяща,
Която в лъчезарността
Блестеше кат Венера звезда.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this pageEmail this to someone

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *