след 1944-та година

След 1944-та година, д-р Гоцев започва работа в отдел “Санитарен” в Околийски Народноосвободителен Комитет, като през това време продължава и своята частна лекарска практика. Поради активната комунистическа дейност, продължила повече от 30 години, непрестанна антифашистка борба и подпомагането на партизански отряд „Момчил Войвода“ два пъти е избиран за председател на същия Околийския комитет в Цариброд.

През юни 1946-та година, поради несъгласие с начина на управление на ЮКП в гр. Цариброд, е изключен от партията, свален от всички постове и обявен за „недисциплиниран“. Гневът на ЮКП се насочва и към неговите роднини – брат му Йордан също е изключен от партията, а дъщеря му Татяна от младежката организация.

След изключването на ЮКП от Коминтерна през лятото на 1948-ма година, започват масови гонения на югославски граждани с българска националност и принадлежност към БКП в бившите вече Западни покрайнини. Мнозина от тях изчезват безследно, а други успяват да се завърнат от лагера “Голи оток”. Вместо да се откаже, д-р Гоцев участва в създаването на нелегална организация за разясняване на Резолюцията на Информбюро и разпространяването на вестник „За траен мир, за народна демокрация“, заедно с югославските комунисти Младен Ников и Младен Маноилов.*

През април 1949-та година, след предател в организацията, д-р Гоцев е е предупреден за готвен срещу него арест и тайно емигрира в Р. България.

*Рапорт от 1920, ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this pageEmail this to someone

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *