В Нишкия затвор

След завършването на Медицинския Факултет в Белград, д-р Гоцев започва работа като стажант-лекар в държавната болница в Ниш. Веднага след пристигането си се свързва със своите другари Костадин Дунев, Васил Пържоин, които работят като ЖП работници на гара „Червен кръст“ и заедно с тях образуват малка нелегална комунистическа група. Д-р Гоцев отдавна е стар познайник на полицията и е регистриран като опасен комунист. На своите колеги в болницата предлага за постоянно да бъде дежурен в болницата, като по този начин си набавя подслон и храна.

Тук той среща черногорския комунист Ковачевич, който е направил опит за самоубийство чрез прерязване на вените в ареста. Въпреки, че при него винаги има дежурен полицай д-р Гоцев решава да участва в организирането на неговото бягство. За тази цел, преместват болния в Психиатричното отделение, непосредствено до зида на болницата. Единственото възможно време е когато се сменят превръзките, тогава полицая е длъжен да напусне стаята поради хигиенни изисквания. Лично предава на Ковачевич болничен лист с чуждо име, а арестанта по време на едно от дежурствата на д-р Гоцев успява да избяга през зида. Единственият колега, който разбира за участието на д-р Гоцев е началника на хирургическото отделение д-р Новакович, но той запазва пълно мълчание при проведените разпити на целия персонал в болницата.

Почти месец след бягството на Ковачевич, д-р Гоцев приключва своя стаж и заминава да работи като частен лекар в с. Долни Ковил и да лекува безплатно бедните. През ноември 1934-та година, една вечер бива арестуван от околийския началник на гр. Тител, и оттам е закаран в Тителския затвор, след това в Новосадския, след това в Белградския и най-накрая в Нишкия затвор, където е вкаран в карцера. Тук той е подложен на ежедневния мъчения, с цел да признае че е организатор на бягството на Ковачевич. На всички обвинения отговаря отрицателно и обявява гладна стачка повече от десет дни, но не успява да убеди разследващите. За да пречупят неговата твърдост една декемврийска вечер го изкарват на разпит, където е доведена неговата едва 4-годишна дъщеричка Татяна и бива заплашен с думите: „Ако не признаеш ще ти убием дъщерята“. Извеждат дъщеря му от стаята и следва побой с думите „Вече няма да видиш дъщеря си“. В следствие на нанесения бой, бива му счупен десния крак, изпада в безсъзнание и е откаран в Нишката болница, където престоява един месец под 24-часов полицейски надзор. Тук основна грижа за него полага именно началника на хирургическото отделение д-р Новакович.

След приключване на неговото лечение отново е откаран в областния затвор на Ниш. През прозореца на килията с учудване вижда Ковачевич, чието бягство е организирал. Отново е подлаган на всекидневни мъчения да признае, но той упорито продължава да отказва, дори когато му заявяват че Ковачевич е признал всичко. Накрая организират очна ставка в Нишкия съд, където Ковачевич заявява, че д-р Гоцев единствено му е оказвал медицинска помощ и че показанията са изтръгнати със сила и подписани в полусъзнание. На втория ден след очната ставка, д-р Гоцев е изкаран в двора на затвора и един от полицаите насочва към главата му пистолет със заканата: „Ще признаеш или ще те застрелям като куче! Ще броя до три и не признаеш ли ще те застрелям“. И както пише моя дядо „… и почна да брои „един“, „два“, „три“ и като отказах и той гръмна, какво стана после не помня, след няколко часа се намерих в килията, в полусъзнание. Когато дойдох в пълно съзнание, дойдох до заключението че той е импровизирал като е извадил куршума. О този момент нататък получих нервно разстройство и косата ми побеля за няколко дни“. След няколко дни отново е извикан на разпит при прокурора, където е заплашен, че все пак ще дойде ден в който ще бъде застрелян като куче с мисълта на Данте от АД „Който влезе тук, остава всяка надежда да излезе“. Едва два месеца по-късно е пуснат, през м. юли 1935-та година, като е освободен с една година условна присъда. Разбира от своите другари Костадин Дунев и Васил Пържоин, че са били разпитвани за връзките им с него и че са им забранили да имат какъвто и да е контакт. Д-р Гоцев се завръща като частен лекар в с. Долни Ковил, където продължава да преглежда и лекува безплатно болните.*

* Из личните спомени на д-р Гоцев, печат

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *