в България

През март 1949-та година, д-р Гоцев е арестуван от югославската тайната полиция УДБ в подозрение за подривна дейност срещу Тито, поради липса на доказателства е освободен. Няколко дни по-късно е предупреден, че срещу него се подготвя нов арест отново от УДБ. През април преминава нелегално границата при с. Станинци, за да избегне повторно задържане от югославската тайна полиция.

На 13-ти май 1949-та година е регистриран като политически югославски бежанец в бюро „Чужденци“*.

След пристигането си, участва в създаването на “Сдружение на югославските граждани живущи в България” и е избран в УС. Правилникът на дружеството е утвърден със Заповед № 2 на Министерството на НР България, съгласно чл. 46 от закона за народната милиция, на 15-ти октомври 1949-та година**.

През 1952-ра година, за да приравни образованието си спрямо изискванията на българското образование, завършва Вечерен университет, като през това време работи като главен лекар на 2-ра поликлиника, по-късно е назначен за зам. главен лекар на III-та градска болница. През 1956-та година получава българско гражданство. Същата година и се пенсионира.

Живее в къщата на отдавна починалия му брат Христо Гоцев Мадов, в стария царибродски квартал, днес известен като “Стрелбище”. Умира през 1975-та година, на 77 години, погребан е в София.

*Рапорт от 1920, ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание. Рапортът е написан до другаря началник на паспортно отделение от 1920. За съжаление няма как да се установи, кой е агента под този номер.

**ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this pageEmail this to someone

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *