За манастира “Св. Димитър” над Цариброд

Една нощ сънувал пра-пра дядо ми Мада Стоянов, че там горе, нейде в планината, някога е имало манастир и мястото е свято и че трябва отново да се съгради*. Тръгнал сред местното население да ги агитира да му помогнат, защото бил убеден, че съня е пророчески. Разлютили се турците и го заплашили, че ще му отрежат главата, задето буди раята.

Но дядо Мада не мирясвал и най-накрая постигнал уговорка, ако няма нищо ще му вземат главата, ако обаче е прав ще го оставят жив. Започнали дядо** Мада и други царибродчани да копаят и що да видят, на два метра дълбочина намерили стара каменна плоча… изумили се турците и освен, че го оставили жив, те дарили и пари за новото съграждане на манастира през 1870-та година***.

 

* стр. 17 и стр. 80, „Хронология на по-важните събития в Димитровградско“, Богдан Николов, изд. „Братство“, Пирот, 1963-та год.

** Дядо – средната продължителност на живот преди 150 години е била приблизително 25 години. Това означава, че повечето хора, които са достигнали до 50-годишна възраст са ги считали за изключително възрастни и мъдри.

*** стр. 76, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Пирот, Р. Сърбия, година на издаване – неизвестна.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this pageEmail this to someone

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *