Любовта

Люто ранен от съдбата
Аз живях нещастно в света
И утеха намирах сал
Далеч от шумний свят.
Но като пламък, любовта
Душа ми скръбна озари.
Тя даде ми душа друга.
Не душа, в която скръбта тлее,
А душа, в която животът грей!!…
О колко си прекрасна ти,
Любов моя, любов моя!…

*  *  *

Макар далеч да бъда
От теб, дево моя,
Там през океан – морета,
Любовта ти всегда
В душа ми ще блести,
Кат слънце в небеса!!…

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPrint this pageEmail this to someone

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *