Category Archives: Христо Гоцев 1880-1925

Семейството на Христо Гоцев

Posted on by

Създава семейство със Стойка Ив. Ненова от Ямбол, но къде, как и кога се женят няма данни. От писмо на Христо Гоцев и баща му Гоце Мадов до нея, научаваме, че в края на 1917-та година тя работи като учителка в в ІІ-ро отделение в Ямбол и става ясно, че тя добре се познава с неговото семейство. На 1-ви май, 1922-ра година, в София се ражда Георги – единственият син на Христо и Стойка*. От полицейското досие на д-р Константин Гоцев научаваме, че Христо Гоцев заболява от туберкулоза, в следствие от прекаран почти едногодишен арест, заради комунистическите си убеждения. Христо умира през август 1925-та година, едва на 45 години. Три години след смъртта на съпруга си, Стойка затваря очи завинаги на 32-годишна възраст в гр. София също от туберкулоза. Малкият Георги, останал пълен сирак бива отгледан от баба си и дядо си в Цариброд. Жълтата гостенка обаче не спира дотук и през 1939-та година, само на 17 години умира и техния син Георги – поет и художник*. Също като баща си пишел стихове, които за съжаление не са запазени. В семейния архив обаче се пазят две негови картини, нарисувани малко преди да почине.

* Смъртни актове на Христо, Стойка и Георги


писмо до Младен – 1917-та г.

Posted on by

15.04.1917, Надежда

За І софийска девизия

25-ти драгомански полк

Младен Гоцев

Телефонна команда

Др братко получих и 2 писма от теб. Сърдечно ти благодаря за поздравите отправени към мен и ….. Жалко че оня …. я вече ликвидира между нас. Никой нищо не може да очаква от бъдещето. Нито ти, нито аз. Това е повече от истина. Нищо… Трудно се живее, но няма как… Ти как си, аз не мога с нищо да се похваля. Зочето, на Анка и Жельо моли……. Драги братко, недей…… за мен. Това те…. грижа се аз и колко. Сега мой мил привет и поздрави Генчо, Стоила и всички.

Будни години Христо Гоцев

Posted on by

Информация за живота на Христо Гоцев черпим от личната автобиография на по-малкия му брат д-р Константин Гоцев, който е с 15 години по-млад. От нея научаваме, че Христо завършва Самоковската гимназия и започва да преподава в царибродска околия. д-р Гоцев описва как двамата му по-големи братя Христо и Младен Гоцеви заедно с Найден Киров и други съмишленици в дома на баща им Гоце Мадов полагат основите на БРСДП /т.с./ през 1908-ма година*.

В местната преса името на Христо Гоцев се появява за първи път в първия брой на в-к “Нишава” от 6-ти септември 1909-та година. В него на първа страница е поместена реклама относно излязлата от печат книга “Стихове и проза”. В следващите броеве на вестника, в рубриката “Подлистник” са поместени и разказите с продължение – “Една зимна нощ”, “Вдовица” и посветения на госпожица C.Z. “Край река Сава”, написан в Загреб, през м. октомври 1909**.

Прекратява дейността си като учител в царибродска околия и постъпва като чиновник на гара Варна. Поради комунистическите си възгледи често бива преместван – Семово, Змейово и Русе. През І-вата световна война работи и на гарите Ниш и Бела Паланка. През 1917-та година, той е един от организаторите на голямата железничарска стачка в София, където работи в гара Надежда. Поради участие в стачката бива уволнен, след което се завръща в Цариброд и започва работа във фирма “Сретен Кръстич”.

* Лична автобиография на д-р Гоцев, ръкопис, оригинал

** в-к „Нишава“, 1909-1910, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Христо Гоцев Биография

Posted on by

Христо Гоцев – Джордже е роден през 1880-та година в Цариброд. Завършва елитната  за времето си Самоковска гимназия, след което започва да преподава в Царибродска околия. Заедно с по-малкия си брат Младен, участва в основаването на БРСДП /т.с./ в царибродския край. През 1909-та година издава сборник със стихове и разкази – първата печатна книга в града. Жени се за Стойка Ив. Ненова от гр. Ямбол и през 1922-ра година се ражда единствения му син Георги.

След почти едногодишен престой в пиротския затвор заради политическите си убеждения и активната нелегална комунистическа дейност, на 45 години заболява от туберколоза и умира през август 1925-та година. През 1928-ма година, Стойка също заболява от туберкулоза и умира в София на 32 години. Останал сирак, тяхния син бива отглеждан от дядо Гоце и баба Цика.