писмо до Младен – 1917-та г.

15.04.1917, Надежда

За І софийска девизия

25-ти драгомански полк

Младен Гоцев

Телефонна команда

Др братко получих и 2 писма от теб. Сърдечно ти благодаря за поздравите отправени към мен и ….. Жалко че оня …. я вече ликвидира между нас. Никой нищо не може да очаква от бъдещето. Нито ти, нито аз. Това е повече от истина. Нищо… Трудно се живее, но няма как… Ти как си, аз не мога с нищо да се похваля. Зочето, на Анка и Жельо моли……. Драги братко, недей…… за мен. Това те…. грижа се аз и колко. Сега мой мил привет и поздрави Генчо, Стоила и всички.

Будни години Христо Гоцев

Информация за живота на Христо Гоцев черпим от личната автобиография на по-малкия му брат д-р Константин Гоцев, който е с 15 години по-млад. От нея научаваме, че Христо завършва Самоковската гимназия и започва да преподава в царибродска околия. д-р Гоцев описва как двамата му по-големи братя Христо и Младен Гоцеви заедно с Найден Киров и други съмишленици в дома на баща им Гоце Мадов полагат основите на БРСДП /т.с./ през 1908-ма година*.

В местната преса името на Христо Гоцев се появява за първи път в първия брой на в-к “Нишава” от 6-ти септември 1909-та година. В него на първа страница е поместена реклама относно излязлата от печат книга “Стихове и проза”. В следващите броеве на вестника, в рубриката “Подлистник” са поместени и разказите с продължение – “Една зимна нощ”, “Вдовица” и посветения на госпожица C.Z. “Край река Сава”, написан в Загреб, през м. октомври 1909**.

Прекратява дейността си като учител в царибродска околия и постъпва като чиновник на гара Варна. Поради комунистическите си възгледи често бива преместван – Семово, Змейово и Русе. През І-вата световна война работи и на гарите Ниш и Бела Паланка. През 1917-та година, той е един от организаторите на голямата железничарска стачка в София, където работи в гара Надежда. Поради участие в стачката бива уволнен, след което се завръща в Цариброд и започва работа във фирма “Сретен Кръстич”.

* Лична автобиография на д-р Гоцев, ръкопис, оригинал

** в-к „Нишава“, 1909-1910, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“