Category Archives: Константин Гоцев 1895-1977

Укриването на Моша Пияде

Posted on by

В своите спомени* Стефан Христов – Гърка, виден царибродчанин, разказва за организацията по превеждането на Моша Пияде** в България, през април 1922-ра година, по случай провеждането на среща между ЮКП и БКП. Ето и какво пише:

„ … В началото 1922-ра година заминах за Белград. В редакцията на в-к „Независтни радник“ заварих другарите Барайчевич и Моша Пияде. Казаха ми тогава, че е предстоящо прехвърлянето на Моша Пияде в България… Моша Пияде тръгва от Белград вечерта на първата събота на втората половина на април. В чакалнята на царибродската гара го очаквах аз. Неговият багаж бе само ръчна чанта. Легендата за пред любопитните бе: той е лекар от Пирот. Повикан е да прегледа болната сестра на Константин Гоцев – Дука***. От гарата вървяхме заедно, за да му покажа дома на Гоцеви. Пристигнахме до млекарницата на дядо Гоце, бащата на Константин Гоцев. Уговорено бе там да ни чака Коце Гоцев****. Дядо Гоце не беше посветен в работата. В млекарницата заварихме двама-трима посетители, които закусваха. Обръщайки се към Коце, казах: Доведох доктора, който чакахте да види Дука. Бях на гарата и господина ме помоли да му покажа къде живеете… Моите думи чуха и намиращите се в млекарницата хора. Константин Гоцев пое “доктора” и го изведе през вътрешната врата на млекарницата, за да го заведе в стаята, където лежи болната му сестра…. След обеда, в часовете, когато започваха разходките по пътя за село Градинье, отидох у Гоцеви и изведох Пияде…“

Същата история е разказана и от Христо Андонов, на страниците на „Царибродски родослов“:

„… През м. юли, 1922-ра година, за IV-тия конгрес на БКП, Константин Гоцев участва в нелегалния канал за укриването и превеждането на Моша Пияде, Душан Цекич и Живота Милойкович /видни югославски комунисти/.

За да бъде разпознат, Моша Пияде при пристигането си на царибродската гара, трябвало силно да попита: „- Моля Ви, Господине, бихте ли били така любезни да ме упътите къде живее Дука Гоцева, знам че е в центъра на града, но не съвсем точно“. Стефан Христов е бил определен за посрещач и го отвежда до дюкяните на дядо Гоце Мадов, където го очаква Константин Гоцев…”******

Предполагам, че поради непознаване на историята на БКП, автора Христо Андонов допуска фактологически грешки, тъй като през 1922-ра година БКП не провежда конгрес.

* стр. 51-52, “Пътища извървени”, Стефан Христов, ПАРТИЗДАТ, гр. София, 1979 г.

** Моша Пияде – активен член на югославското партизанско движени, бележит югославски комунист, съратник на Йосиф Броз Тито, създател на ТАНЮГ.

***Дука – единствената и най-малката сестра, по това време 22-годишна

**** Коце, галено от Константин

***** стр. 260, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Пирот, Сърбия, година на издаване – неизвестна

д-р Гоцев в България

Posted on by

През март 1949-та година, д-р Гоцев е арестуван от югославската тайната полиция УДБ в подозрение за подривна дейност срещу Тито, поради липса на доказателства е освободен. Няколко дни по-късно е предупреден, че срещу него се подготвя нов арест отново от УДБ. През април преминава нелегално границата при с. Станинци, за да избегне повторно задържане от югославската тайна полиция.

На 13-ти май 1949-та година е регистриран като политически югославски бежанец в бюро „Чужденци“*.

След пристигането си, участва в създаването на Дружество на Югославските политемигранти и е избран в УС. Правилникът на дружеството е утвърден със Заповед № 2 на Министерството на НР България, съгласно чл. 46 от закона за народната милиция, на 15-ти октомври 1949-та година**.

През 1952-ра година, за да приравни образованието си спрямо изискванията на българското образование, завършва Вечерен университет, като през това време работи като главен лекар на 2-ра поликлиника, по-късно е назначен за зам. главен лекар на III-та градска болница.

Умира през 1975-та година, на 77 години, погребан е в София.

*Рапорт от 1920, ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание. Рапортът е написан до другаря началник на паспортно отделение от 1920. За съжаление няма как да се установи, кой е агента под този номер.

**ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание

д-р Гоцев след 1944-та година

Posted on by

След 1944-та година, д-р Гоцев поради активната комунистическа дейност, продължила повече от 30 години, непрестанна антифашистка борба и подпомагането на партизански отряд „Момчил Войвода“ два пъти е избиран за председател на Околийския комитет на Отечествения Фронт в Цариброд.

През юни 1946-та година поради несъгласие с начина на управление на ЮКП е изключен от партията, свален от всички постове и обявен за „недисциплиниран“. Гневът на ЮКП се насочва и към неговите роднини – брат му Йордан също е изключен от партията, а дъщеря му Татяна от младежката организация.

След изключването на ЮКП от Коминтерна през лятото на 1948-ма година, започват масови гонения на югославски граждани с българска националност в бившите вече Западни покрайнини. Мнозина от тях изчезват безследно, а други успяват да се завърнат от лагера “Голи оток”. Вместо да се откаже, д-р Гоцев участва в създаването на нелегална организация за разясняване на Резолюцията на Информбюро и разпространяването на вестник „За траен мир, за народна демокрация “, заедно с югославските комунисти Младен Ников и Младен Маноилов.*

През април 1949-та година, след предател в организацията, д-р Гоцев е е предупреден за готвен срещу него арест и тайно емигрира в Р. България.

*Рапорт от 1920, ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание

Политическа дейност

Posted on by

12-13 годишен, Константин Гоцев става пряк свидетел на полагането на основите на БСДП /т.с/ от по-големите му братя Христо и Младен Гоцеви, заедно с Найден Киров, Ангел Гогов, Стефан Димитров, Иван Полигоров и др, за Цариброд и околните села. В повечето случаи домът на семейство Гоцеви се превръща в мястото за сбирки, конференции, доклади, разисквания и спорове относно развитието на БСДП /т.с./.

Активно участва в създаването на синдикални организации в царибродско и през 1918-та година е приет за член на БРСДП/т.с./. През 1919-та година е приет за член на БКП и заедно с Власаки Алексов, Асен Преметаров, Стефан Николов, Стефан Христов, Борис Симов, Матей Антов и др. участва в създаването на хор, театрална трупа в Цариброд и провеждането на екскурзии. Често бива назначаван като оратор в Цариброд и околните села. През 1919-та година брат му Младен Гоцев заедно с Асен Преметаров са първите делегати на I-вия конгрес на БКП.

По време на железничарската стачка в Цариброд, заедно с брат си Христо взема активно участие като куриер, събиране на помощи, разнасяне на позиви и друг пропаганден материал и укриване на стачници.

След предаването на Цариброд по силата на Ньойския договор и влизането му в сила от 6-ти ноември 1920-та година, Константин Гоцев заедно с брат си Младен и Стефан Димитров, Стефан Христов, Зоро Панов, Стефан Николов-Гърка получават нареждане от БКП да останат по места и да организират създаването на канал между БКП и ЮКП, с цел пренасяне на материали и превеждането на нелегални комунисти.

След атентата в църквата “Св. Крал” в София, днес „Св. Неделя“, през 1925-та година, е арестуван в подозрение за нелегално превеждане на емигранти през граница и участие във ВЪРТОП. Въпреки липса на доказателства е задържан в ареста повече от 5 месеца, където се разболява от туберкулоза. Изселен в Чирпан, без право на следване и под всекидневен полицейски надзор, среща своята бъдеща съпруга Анна от богатия чирпански род Стоенчови /най-малката от 5 дъщери/.

През 1927-ма година се оженва за Анна и въпреки забраната на полицейския началник, Константин Гоцев болен от дизентерия, заедно с младата си булка се завръща в Цариброд.

След завръщането си, в продължение на почти две години развива активната политическа дейност, за чиято цел заедно с брат си Йордан отварят кръчма в малкото градче, заедно със старите си другари Стоян Белев, Власаки Алексов, Стефан Николов и Стефан Христов.

Докато е студент по медицина в Белград, взема активно участие в провеждането на една от най-кървавите студентски стачки.

Въпреки че, д-р Гоцев се самоопределя като югославски гражданин с българска народност, той активно се обявява против фашистката окупацията на Цариброд и активно подпомагането на нелегалната партизанска дейност.

На 9-ти септември 1944-та година взема дейно участие в освобождаването на Цариброд от фашистка окупация.

Между две граници

Posted on by

След завършването на средното си образование е приет в Софийския университет, специалност „Право“, но веднага е мобилизиран като войник към Военновъздушните сили в гр. София. Демобилизиран през м. ноември 1918-та година, продължава своето следване по право, но поради липса на средства се завръща в Цариброд.

В периода 1920-1922 година е учител по изкуства и музика в Царибродската смесена непълна гимназия*.

На 31-ви март 1922-ра год., Министър-председател и министър на външните работи и вероизповедания Ал. Стамболийски подписва Заповед № 74, с която считано от 1-ви април същата година, уволнява по бюджетни причини всички български служители в царибродската гимназия – учители, писар и прислужници, в това число и братята Младен и Константин Гоцеви**.

След това е приет медицина в София, но е изключен заради активната си политическа дейност.

В началото на 1925-та година, Константин Гоцев заедно с Никола Грънчаров, Кирил Трайков, Борис Ингилизов, Мария Христова, Александър – Санда Тодоров Таратанци, Жорж Гайдаров, Кристофер Тенев и Георги Тодоров основават първия оркестър в Цариброд с виолина, тамбура и контрабас***. Същата година е принудително изселен в Чирпан, заради активната си комунистическа дейност, а през м. август след тежко боледуване от туберкулоза умира най-големия му брат Христо. Въпреки молбите му, полицейския началник в Чирпан отказва да го допусне до погребението****. В Чирпан се запознава с Анна, за която се жени през 1927-ма година и се завръща в Цариброд, въпреки полицейската забрана.

През учебната 1928/1929-та година е приет като студент по медицина в Университета в Белград, който и го завършва успешно през 1932-ра година, въпреки многобройните му арести и активното му участие в кървава студентската стачка в Белград и неговото изхвърляне от студентския дом.

През април 1930-та година се ражда единственото му дете – Татяна Гоцева.

През 1932/1933-та година работи като стажант-лекар в болницата в Ниш, а по-късно по инициатива на жителите на Цариброд и околия става техен лекар. Той е и притежател на първия в града рентген, марка „Филипс“. В този период, туберкулозата върлува и д-р Гоцев обикаля околията и лекува бедните и болните с безплатни лекарства, прегледи и съвети за хигиена.

* ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 409, л.72, Оригинал, Ръкопис

** ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 409, Оригинал, печат

*** стр. 111, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Димитровград, Сърбия, година на издаване – неизвестна

****Полицейско досие на Константин Гоцев

Младежки години

Posted on by

Д-р Константин Гоцев е роден в Цариброд на 3-ти май, 1895-та година в семейството на Гоце и Цветанка Мадови*. Има още 15 братя и сестри. От тях до зряла възраст доживяват Христо, Младен, Йордан и Дукатина Гоцеви.

Основно училище завършва в периода 1902-1906 в Цариброд. Работи като слуга в местна кръчма, за да може да се изхранва поради невъзможността на родителите му осигурят ежедневна прехрана, докато учи в IV-ти клас, а след това в I-ви и II-ри прогимназиален клас.

По-големите му братя Младен и Христо Гоцеви завършват Самоковската гимназия и след завръщането си активно подпомагат семейството си в отглеждането и изхранването на по-малките деца, от които двама братя и три сестри умират от глад и мизерия.

12-13 годишен, Константин Гоцев става пряк свидетел на полагането на основите на БРСДП /т.с/ от по-големите му братя Христо и Младен Гоцеви, заедно с Найден Киров, Ангел Гогов, Стефан Димитров, Иван Полигоров и др., за Цариброд и околните села. В повечето случаи домът на семейство Гоцеви се превръща в мястото за сбирки, конференции, доклади, разисквания и спорове относно развитието на БРСДП /т.с./.

През 1910/11-та година завършва III-ти клас на царибродската прогимназията и заминава за гр. София, където работи като чирак-словослагател в Държавната печатница. Година по-късно се записва в IV-ти прогимназиален клас в III-та мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ в гр. София, където е изключен заради активно участие в ученическа стачка. Принуден е да се прехвърли в Разград, където през 1916/ 1917-та година завършва VIII-ти прогимназиален клас.

*Лична автобиография на д-р Константин Гоцев