Всяка година го чета и препрочитам… не е необходимо да ви разказвам за сълзите, които проливам… то е ясно. Но реших да публикувам това писмо, не заради мен, а заради дядо ми Младен. Сега, когато вече съм майка, душата ми по-силно от всякога се разтърсва от мъдрите написани слова на тогава 95-годишен ми дядо… каквото и да кажа ще е нищожно пред неговата сила и воля на духа….

от дядо Младен Гоцев до мен – Мария, по случай 7-я ми рожден ден.

26-ти април 1983-та година.

Драга моя малка Мария, дедино сладуранче, дедина втора унучка, знаеш ли че утре е 27 април – това е твоя рожден ден и твоя добър дядо Младен не забравя и ти най-искрено, най-сърдечно и най-топло ти го честити. Честит ти рожден ден. Желая ти крепко здраве и винаги да имаш такава детска радост каквато имаш днес, желая ти хубав и кърт смях – детски – желая ти голямо щастие и успех в живота, школото и науката.

Постарай се бързо да вникнеш и разбереш днешния напрегнат и динамичен живот – Бъди винаги искрена и добра с приятелките си и с приятелите, да имаш чест и твърдост на даденото си обещание и да го изпълниш. – Пази тези три качества като зениците в очите и, защото изгубиш ли ги – знай – всичко си изгубила, а запазиш ли ги – знай сънят ти ще бъде винаги мирен и спокоен.

Пази ги и вярвай, че ще бъдеш обичана и уважавана от всички, защото тези три качества са присъщи и дар от провидението само на човека и за човека. Недей се опитва да лъжеш или да крадеш, защото водят до затвор.

Мое сладуранче пише ти това твоят дядо Младен на 26-ти април 1983 год., когато имах 95 години старост..

Пази това писмо, а когато пораснеш ще дойдеш с майка си в Цариброд, ще се изкачиш на нашите гробища, където сме съхранени и ще положиш букет червени карамфили и ще кажеш лека Ви пръст добри ми родители.

Дедино сладуранче, това е моето последно предсмъртно поръчение към тебе – слушай и бъди добра с майка Таня. Целувам те много.

Дядо ти Младен