Author Archives: admin

Политическа дейност

Posted on by

Йордан Гоцев също като своите по-големи братя активно участва в политическия живот и поддържането на нелегалния канал между БКП и ЮКП. През 1923-та година, по нареждане на Партията, отваря кафене за политемигранти в Цариброд*.

През м. април, 1925-та година е изпратен във Виена със секретни документи – облигации на стойност 2 милиона лева, до д-р Георги Димитров**.

През 1943-1944 година активно подпомага с финансови средства царибродския партизански отряд „Момчил Войвода“. През юли`44 става член на ОФ организацията в гр. Цариброд, а през есента на 1944-та година участва активно в превземането на властта в от фашиските окупатори. Само две години по-късно е обявен за противник на титовата власт и изгонен от партията.

* Автобиография на д-р Константин Гоцев, 1949-та година, оригинал, ръкопис

**стр. 103, „Пътища извървени“, Стефан Христов, Партиздат, гр. София, 1979

Йордан Гоцев до 1920-та година

Posted on by

Йордан Гоцев е роден през 1899-та година и е най-малкия брат на Христо, Младен и Константин Гоцеви. Няма информация дали е учил в царибродскто училище, но учи в III-та мъжка гимназия “Уилям Гладстон” в гр. София. По време на І-та световна война като войник от 15-ти пехотен Ломски полк участва в сраженията при Стойково Бърдо, Зайчар и Битоля. Съгласно сключена конвенция през м. септември 1918-та полкът остава заложник. Йордан Гоцев напуска бойното поле през м. ноември 1918-та г*.

* Автобиография на д-р Константин Гоцев, 1949-та година, оригинал, ръкопис

Младен Гоцев до 1920-та година

Posted on by

Младен Гоцев е роден през 1889-та година в семейството на Гоце и Цветанка Мадови. Учи в царибродското училище, а след това също като брат си Христо Гоцев завършва елитната по онова време Самоковска гимназия.

В дома на своите родители, през 1908-ма година, Младен Гоцев заедно с брат си Христо Гоцев и Найден Киров, Васил Сливков, Стефан Кръстев и Иван Полигоров основават БРСДП /т.с./ за Царибродска околия*.

През 1915-та година се записва в 25-ти пехотен Драгомански полк, част от І-ва Софийска девизия, който по това време е разквартируван в Цариброд**. През 1916-1918 е участник в Битолското настъпление по време на І-та световна война***. На фронта служи заедно с царибродчаните Гаврил Генов, Замфир Попов, Петър Григоров, Генчо Димитров и не на последно място Власаки Алексов, който по-късно загива в Септемврийското вастание през 1923-та година.

През ранната пролет на 1919-та година Младен Гоцев, заедно със своите другари е освободен от фронта****. През същата година е избран за делегат на I-вия конгрес на БКП, наследница на БРСДП /т.с./.

* из личната автобиография на д-р Константин Гоцев, 12-13 годишен, пряк свидетел на тогавашните събития.

** стр. 7, “Пътища извървени”, Стефан Христов, ПАРТИЗДАТ, гр. София, 1979 г.

*** Личен архив: снимки от фронта; стр. 241, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Пирот, Сърбия, година на издаване – неизвестна.

**** стр. 132, “Пътища извървени”, Стефан Христов, ПАРТИЗДАТ, гр. София, 1979 г.

Семейството на Младен Гоцев

Posted on by

Младен Гоцев е роден през 1889-та година в семейството на Гоце и Цветанка Мадови. Завършва елитната по онова време Самоковска гимназия*.

no images were found

Жени се за своята голяма любов Мария Табакова. Запазена е изключително богата част от тяхната любовна кореспонденция, докато той е на фронта, по време на първата световна война**. Двамата заедно имат две деца – дъщеря му Мария е родена през 1920-та година в Цариброд, а сина му Георги Гоцев през 1937-ма в Скопие.

Обичната му съпруга Мария умира през 1964-та година и е погребана в Цариброд.

Дъщеря му Мария през 1955-та година*** се премества да живее за постоянно в София, където работи като медицинска сестра до пенсионирането си. Няма данни кога Младен Гоцев се премества да живее в София, при дъщеря си и брат си д-р Константин Гоцев. Но дълги години заедно живеят: Младен с дъщеря си и внучката си, д-р Константин Гоцев до своята кончина през 1977-ма година с дъщеря си Татяна и сестра им Дукатина Гоцева, в стария квартал на царибродските емигранти, днес известен като кв. Стрелбище.

Мария Гоцева умира през 1982-ра година и е погребана в София. За съжаление, баща й Младен Гоцев я надживява и след нейната кончина, от София се премества да живее със семейството на сина си Георги в Уб, тогавашна Югославия.

През 1984-та година, на 95 години, Младен Гоцев умира и е погребан в Уб, близо до Белград.

Георги Гоцев умира през 2013-та година в Уб. Младен Гоцев има две внучки: Мая – дъщеря на Георги и Мария – дъщеря на Мария. Мая има двама сина и живеят в Сърбия, а Мария има дъщеря и живеят в България.

* Лична автобиография на д-р Константин Гоцев

** Личен архив: снимки от фронта

*** Есграон, общ. „Триадица“, гр. София

писмо до Младен – 1917-та г.

Posted on by

15.04.1917, Надежда

За І софийска девизия

25-ти драгомански полк

Младен Гоцев

Телефонна команда

Др братко получих и 2 писма от теб. Сърдечно ти благодаря за поздравите отправени към мен и ….. Жалко че оня …. я вече ликвидира между нас. Никой нищо не може да очаква от бъдещето. Нито ти, нито аз. Това е повече от истина. Нищо… Трудно се живее, но няма как… Ти как си, аз не мога с нищо да се похваля. Зочето, на Анка и Жельо моли……. Драги братко, недей…… за мен. Това те…. грижа се аз и колко. Сега мой мил привет и поздрави Генчо, Стоила и всички.

д-р Гоцев след 1944-та година

Posted on by

След 1944-та година, д-р Гоцев поради активната комунистическа дейност, продължила повече от 30 години, непрестанна антифашистка борба и подпомагането на партизански отряд „Момчил Войвода“ два пъти е избиран за председател на Околийския комитет на Отечествения Фронт в Цариброд.

През юни 1946-та година поради несъгласие с начина на управление на ЮКП е изключен от партията, свален от всички постове и обявен за „недисциплиниран“. Гневът на ЮКП се насочва и към неговите роднини – брат му Йордан също е изключен от партията, а дъщеря му Татяна от младежката организация.

След изключването на ЮКП от Коминтерна през лятото на 1948-ма година, започват масови гонения на югославски граждани с българска националност в бившите вече Западни покрайнини. Мнозина от тях изчезват безследно, а други успяват да се завърнат от лагера “Голи оток”. Вместо да се откаже, д-р Гоцев участва в създаването на нелегална организация за разясняване на Резолюцията на Информбюро и разпространяването на вестник „За траен мир, за народна демокрация “, заедно с югославските комунисти Младен Ников и Младен Маноилов.*

През април 1949-та година, след предател в организацията, д-р Гоцев е е предупреден за готвен срещу него арест и тайно емигрира в Р. България.

*Рапорт от 1920, ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 3869, оригинал, печатно издание

Политическа дейност

Posted on by

12-13 годишен, Константин Гоцев става пряк свидетел на полагането на основите на БСДП /т.с/ от по-големите му братя Христо и Младен Гоцеви, заедно с Найден Киров, Ангел Гогов, Стефан Димитров, Иван Полигоров и др, за Цариброд и околните села. В повечето случаи домът на семейство Гоцеви се превръща в мястото за сбирки, конференции, доклади, разисквания и спорове относно развитието на БСДП /т.с./.

Активно участва в създаването на синдикални организации в царибродско и през 1918-та година е приет за член на БРСДП/т.с./. През 1919-та година е приет за член на БКП и заедно с Власаки Алексов, Асен Преметаров, Стефан Николов, Стефан Христов, Борис Симов, Матей Антов и др. участва в създаването на хор, театрална трупа в Цариброд и провеждането на екскурзии. Често бива назначаван като оратор в Цариброд и околните села. През 1919-та година брат му Младен Гоцев заедно с Асен Преметаров са първите делегати на I-вия конгрес на БКП.

По време на железничарската стачка в Цариброд, заедно с брат си Христо взема активно участие като куриер, събиране на помощи, разнасяне на позиви и друг пропаганден материал и укриване на стачници.

След предаването на Цариброд по силата на Ньойския договор и влизането му в сила от 6-ти ноември 1920-та година, Константин Гоцев заедно с брат си Младен и Стефан Димитров, Стефан Христов, Зоро Панов, Стефан Николов-Гърка получават нареждане от БКП да останат по места и да организират създаването на канал между БКП и ЮКП, с цел пренасяне на материали и превеждането на нелегални комунисти.

След атентата в църквата “Св. Крал” в София, днес „Св. Неделя“, през 1925-та година, е арестуван в подозрение за нелегално превеждане на емигранти през граница и участие във ВЪРТОП. Въпреки липса на доказателства е задържан в ареста повече от 5 месеца, където се разболява от туберкулоза. Изселен в Чирпан, без право на следване и под всекидневен полицейски надзор, среща своята бъдеща съпруга Анна от богатия чирпански род Стоенчови /най-малката от 5 дъщери/.

През 1927-ма година се оженва за Анна и въпреки забраната на полицейския началник, Константин Гоцев болен от дизентерия, заедно с младата си булка се завръща в Цариброд.

След завръщането си, в продължение на почти две години развива активната политическа дейност, за чиято цел заедно с брат си Йордан отварят кръчма в малкото градче, заедно със старите си другари Стоян Белев, Власаки Алексов, Стефан Николов и Стефан Христов.

Докато е студент по медицина в Белград, взема активно участие в провеждането на една от най-кървавите студентски стачки.

Въпреки че, д-р Гоцев се самоопределя като югославски гражданин с българска народност, той активно се обявява против фашистката окупацията на Цариброд и активно подпомагането на нелегалната партизанска дейност.

На 9-ти септември 1944-та година взема дейно участие в освобождаването на Цариброд от фашистка окупация.

Между две граници

Posted on by

След завършването на средното си образование е приет в Софийския университет, специалност „Право“, но веднага е мобилизиран като войник към Военновъздушните сили в гр. София. Демобилизиран през м. ноември 1918-та година, продължава своето следване по право, но поради липса на средства се завръща в Цариброд.

В периода 1920-1922 година е учител по изкуства и музика в Царибродската смесена непълна гимназия*.

На 31-ви март 1922-ра год., Министър-председател и министър на външните работи и вероизповедания Ал. Стамболийски подписва Заповед № 74, с която считано от 1-ви април същата година, уволнява по бюджетни причини всички български служители в царибродската гимназия – учители, писар и прислужници, в това число и братята Младен и Константин Гоцеви**.

След това е приет медицина в София, но е изключен заради активната си политическа дейност.

В началото на 1925-та година, Константин Гоцев заедно с Никола Грънчаров, Кирил Трайков, Борис Ингилизов, Мария Христова, Александър – Санда Тодоров Таратанци, Жорж Гайдаров, Кристофер Тенев и Георги Тодоров основават първия оркестър в Цариброд с виолина, тамбура и контрабас***. Същата година е принудително изселен в Чирпан, заради активната си комунистическа дейност, а през м. август след тежко боледуване от туберкулоза умира най-големия му брат Христо. Въпреки молбите му, полицейския началник в Чирпан отказва да го допусне до погребението****. В Чирпан се запознава с Анна, за която се жени през 1927-ма година и се завръща в Цариброд, въпреки полицейската забрана.

През учебната 1928/1929-та година е приет като студент по медицина в Университета в Белград, който и го завършва успешно през 1932-ра година, въпреки многобройните му арести и активното му участие в кървава студентската стачка в Белград и неговото изхвърляне от студентския дом.

През април 1930-та година се ражда единственото му дете – Татяна Гоцева.

През 1932/1933-та година работи като стажант-лекар в болницата в Ниш, а по-късно по инициатива на жителите на Цариброд и околия става техен лекар. Той е и притежател на първия в града рентген, марка „Филипс“. В този период, туберкулозата върлува и д-р Гоцев обикаля околията и лекува бедните и болните с безплатни лекарства, прегледи и съвети за хигиена.

* ЦДА, ф. 166К, оп. 1, а.е. 409, л.72, Оригинал, Ръкопис

** ЦДА, ф. 166, оп. 1, а.е. 409, Оригинал, печат

*** стр. 111, „Царибродски родослов 1851-1951“, Христо Андонов, издава Народна библиотека „Димитровград“, Димитровград, Сърбия, година на издаване – неизвестна

****Полицейско досие на Константин Гоцев

Будни години Христо Гоцев

Posted on by

Информация за живота на Христо Гоцев черпим от личната автобиография на по-малкия му брат д-р Константин Гоцев, който е с 15 години по-млад. От нея научаваме, че Христо завършва Самоковската гимназия и започва да преподава в царибродска околия. д-р Гоцев описва как двамата му по-големи братя Христо и Младен Гоцеви заедно с Найден Киров и други съмишленици в дома на баща им Гоце Мадов полагат основите на БРСДП /т.с./ през 1908-ма година*.

В местната преса името на Христо Гоцев се появява за първи път в първия брой на в-к “Нишава” от 6-ти септември 1909-та година. В него на първа страница е поместена реклама относно излязлата от печат книга “Стихове и проза”. В следващите броеве на вестника, в рубриката “Подлистник” са поместени и разказите с продължение – “Една зимна нощ”, “Вдовица” и посветения на госпожица C.Z. “Край река Сава”, написан в Загреб, през м. октомври 1909**.

Прекратява дейността си като учител в царибродска околия и постъпва като чиновник на гара Варна. Поради комунистическите си възгледи често бива преместван – Семово, Змейово и Русе. През І-вата световна война работи и на гарите Ниш и Бела Паланка. През 1917-та година, той е един от организаторите на голямата железничарска стачка в София, където работи в гара Надежда. Поради участие в стачката бива уволнен, след което се завръща в Цариброд и започва работа във фирма “Сретен Кръстич”.

* Лична автобиография на д-р Гоцев, ръкопис, оригинал

** в-к „Нишава“, 1909-1910, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Христо Гоцев Биография

Posted on by

Христо Гоцев – Джордже е роден през 1880-та година в Цариброд. Завършва елитната  за времето си Самоковска гимназия, след което започва да преподава в Царибродска околия. Заедно с по-малкия си брат Младен, участва в основаването на БРСДП /т.с./ в царибродския край. През 1909-та година издава сборник със стихове и разкази – първата печатна книга в града. Жени се за Стойка Ив. Ненова от гр. Ямбол и през 1922-ра година се ражда единствения му син Георги.

След почти едногодишен престой в пиротския затвор заради политическите си убеждения и активната нелегална комунистическа дейност, на 45 години заболява от туберколоза и умира през август 1925-та година. През 1928-ма година, Стойка също заболява от туберкулоза и умира в София на 32 години. Останал сирак, тяхния син бива отглеждан от дядо Гоце и баба Цика.