12-13 годишен, Константин Гоцев става пряк свидетел на полагането на основите на БСДП /т.с/ от по-големите му братя Христо и Младен Гоцеви, заедно с Найден Киров, Ангел Гогов, Стефан Димитров, Иван Полигоров и др, за Цариброд и околните села. В повечето случаи домът на семейство Гоцеви се превръща в мястото за сбирки, конференции, доклади, разисквания и спорове относно развитието на БСДП /т.с./.

Активно участва в създаването на синдикални организации в царибродско и през 1918-та година е приет за член на БРСДП/т.с./. През 1919-та година е приет за член на БКП и заедно с Власаки Алексов, Асен Преметаров, Стефан Николов, Стефан Христов, Борис Симов, Матей Антов и др. участва в създаването на хор, театрална трупа в Цариброд и провеждането на екскурзии. Често бива назначаван като оратор в Цариброд и околните села. През 1919-та година брат му Младен Гоцев заедно с Асен Преметаров са първите делегати на I-вия конгрес на БКП.

По време на железничарската стачка в Цариброд, заедно с брат си Христо взема активно участие като куриер, събиране на помощи, разнасяне на позиви и друг пропаганден материал и укриване на стачници.

След предаването на Цариброд по силата на Ньойския договор и влизането му в сила от 6-ти ноември 1920-та година, Константин Гоцев заедно с брат си Младен и Стефан Димитров, Стефан Христов, Зоро Панов, Стефан Николов-Гърка получават нареждане от БКП да останат по места и да организират създаването на канал между БКП и ЮКП, с цел пренасяне на материали и превеждането на нелегални комунисти.

След атентата в църквата “Св. Крал” в София, днес „Св. Неделя“, през 1925-та година, е арестуван в подозрение за нелегално превеждане на емигранти през граница и участие във ВЪРТОП. Въпреки липса на доказателства е задържан в ареста повече от 5 месеца, където се разболява от туберкулоза. Изселен в Чирпан, без право на следване и под всекидневен полицейски надзор, среща своята бъдеща съпруга Анна от богатия чирпански род Стоенчови /най-малката от 5 дъщери/.

През 1927-ма година се оженва за Анна и въпреки забраната на полицейския началник, Константин Гоцев болен от дизентерия, заедно с младата си булка се завръща в Цариброд.

След завръщането си, в продължение на почти две години развива активната политическа дейност, за чиято цел заедно с брат си Йордан отварят кръчма в малкото градче, заедно със старите си другари Стоян Белев, Власаки Алексов, Стефан Николов и Стефан Христов.

Докато е студент по медицина в Белград, взема активно участие в провеждането на една от най-кървавите студентски стачки.

Въпреки че, д-р Гоцев се самоопределя като югославски гражданин с българска народност, той активно се обявява против фашистката окупацията на Цариброд и активно подпомагането на нелегалната партизанска дейност.

На 9-ти септември 1944-та година взема дейно участие в освобождаването на Цариброд от фашистка окупация.